Virginia Notes
Virginia Notes
VIRGINIA NOTES create soul awakening objects. VIRGINIA NOTES is a brand created by Virginia Zaharieva 2017. NOTES mean: important message, musical tone, voice intonation, fragrance, to note (verb) – to notice or pay attention to something important; to reflect; to record, to show, to point out, to stress, etc. All hose meanings reflects VIRGINIA NOTES motions.

1276 S

ноември 18, 2017

МОМЧЕТАТА НА МАМА

Журналисти питат майката на великия пианист Алексис Вайсемберг, как се отглежда такъв талант като сина й. Тя им отвръща:

«Когато синът навърши 18, убийте майката»

Връзката майка син е сложна. И силна.

По-добре е там да не се пипа.

Момчето не губи време да си сменя любовния обект. То си остава при първия такъв. Затова се жени, ако изобщо се ожени, за някой, който напомня мама. И първо търси майката в жената, преди любовницата, преди сестрата, курвата, приятелката и жената вамп.

Ако никога не са се осмелили да кажат на майка си и НЕ, мъжете запазват омразата за любовниците си, а обичта завинаги и единствено е за тази, която ги е родила. Добре, че живота е по-гениален, та е измислил мнооого лошите момичета. Момчетата си падат по тях. Там няма забрани. След лошите момичета, така ти призлява, че може и да се излекуваш от Едипа с мама. Ако не си се питал дотогава, след тях със сигурност си задаваш въпроса: Кой съм АЗ?

Историята познава чутовни връзки майка – син: виж Зигмунд Фройд, Марсел Пруст, Ал Капоне, Силвио Берлускони, Джордж Буш. Списъкът е дълъг. Някои от тях са дали нелоши плодове. За тези на Ларс Фон Трир може да се спори – толкова са отровни и деструктивни, че бих ги забранила със закон. Но да не се отплесваме. Какво да се прави, когато майката никога не порасва и затова не пуска сина и да порасне също. Тежко и горко на тази, която налети на такъв мъж. Ще свири втора цигулка forever! Ще гледа как майката го дои редовно психически и материално или заздравява пъпната връв с наливане на придобивки от сорта – Ох, маменце нещо си тъжен напоследък…искаш ли да ти купя едно BMW петичка?

Независимо дали става дума за изваждане или за прибавяне, този театър приковава със сигурност неустойчивото внимание на сина и естествено замърсява семейния пейзаж на младите. Тук увещанието към невестата – Търпи, майка, търпи постепенно я успива. Тя заживява под тежката сянка на могъщата МАЙКА на любимия и все нещо не е достатъчно perfect. Докато разбере един ден, че повредата не е в нейния телевизор и трябва бързо да се спасява поединично, защото какво да прави в легло с толкова много хора. Вече си отваря очите да не налита на мъже, върху чиито невръстни плещи са стоварили ролята да бъдат майчин фалос, които безмилостно са били използвали за оръдие в отмъщение към бащата като пионка в семейни манипулации с цел разтеглен властови екзерсис – от сорта: На тебе маменце, единствено разчитам да се грижиш за мен един ден…щото баща ти…

Майките и те са жени. И е добре да не го забравяме.

Търпим ние тук много критика. С нашето – остави маме, не се товари, аз ще го организирам, ти само учи, концетрирай се там…сме създали едни готованци, жална й майка, на която се паднат.

Мамините момчета се отглеждат от майки, които таят в себе си едно потъпкано, несигурно дете. Те непрекъснато провиждат това дете в сина си. Момчето усеща пробойната във вярата на майката и ако не осъзнае, че това недоверие не е негово, ще има се чуди с години откъде извира тази несигурност у него. В желанието си да ги предпазят от болка и страдание, майките често създават нереален свят около синовете си, отнемат им свещеното право на опит и ги превръщат в неуверени, виновни, пасивно – агресивни мъже.

Има един разкошен филм на Отар Йоселиани – «Eсенни градини», в който току що провалил се министър на земеделието на Франция, зарязан от жена си, останал без пукнат грош/ там министрите явно не се нагушват, докато са на власт/ се шляе, внезапно олекнал, из Garden du Luksembourg и търси майка си/ ролята на майката се играе от Мишел Пиколи!!!/ – стара активистка от съпротивата, да й изпроси 200 франка, докато си оправи бакиите с кредитните карти. Майката му дава парите/ Пиколи е с боне на главата/ наясно е, че няма да й ги върне, поглежда го изпитателно над очилата и заравя нос в прелюбопитното си четиво.

Защо този гениал Йоселиани ни занимава с такъв сюжет – намек, че мъжете винаги ще останат малките момчета на мама? Особено ако майката е като тази Пиколи с наболи мустаци…Не знам. Във филма се пие яко – ще кажеш, че действието се развива не в Париж, а в далечна Грузия. Зависимостта от алкохола е друга проява на зависимостта от майката…Накрая филмът свършва с гуляй, на който героят е поканил всичките си любовници и пада голяма веселба. Причината да имаш много жени и нито една сериозна връзка може да се корени в страха от обвързване, защото ти просто не си принадлежиш… завинаги си НЕИН…

Динамиката е същата и при жените, сменящи любовниците като носни кърпички, защото са твърде обвързани с тати.

Майката е важна. Тя предава нататък матрицата. С млякото и езика вкарва и забраните, и мащаба. Затова голяма е майчината отговорност. Бащата, сварва детето вече, когато къщата е с основи, стени, врати и прозорци. Остава да му прибави само покрива и да боцне коминчето.

Затова много е добре майките да сме по-осъзнати.

Да намерим мярката в даването и закрилата, за да не отглеждаме инвалиди.

Също да дозираме очакването да получаваме от синовете си, за да не ги превръщаме в лични доживотни ординерци.

Надявам се майките да се осмелят да развият творческия си егоизъм, за да създадат шедьовър от живота си, а не от този на синовете си.

Най-хубавото, което една майка може да направи за децата си е да има доверие в себе си, да усеща какво и подсказва истинската любов, защото именно отсъствието й образува свръхпротективната, както и твърде слабата, недаваща майка – и двете с отровен ефект върху поколението.

А най-малкото, което може да направи е поне да си намери любовник.

Синът/ разбирай и дъщерята/ дължат на майката едно единствено нещо – благодарност, за живота, с който ги е дарила. И това е чувството, което оцветява доживот отношенията с родителката. Не сме в позицията да я съдим или оценяваме. Благодарността ни помага да я приемем такава, каквато е, да скъсаме идентификацията си с нея/ след три годишна възраст не е препоръчителна и особено след четиринайсет/ и да се занимаваме с качеството на нашия живот. Защото идваш на този свят с едно единствено задължение – да бъдеш щастлив и да осъществиш живота си по своя мярка. Няма нужда да правиш чудеса от храброст и да принасяш кървави трофеи, за да си заслужиш любовта на майката. Ти я имаш. Достатъчно е да се обичаш и да правиш толкова, колкото можеш. Не повече и не по-малко. Понякога това означава да паданеш на колене пред майката и да признаеш, че просто не си толкова силен, колкото тя очаква от тебе. Точно това дава свързване с дъното, със земята/ майката е земята/ – това първо отпуска и зарежда със сила мъжа /и жената/. Да се приемеш какъвто си, да действаш от тази позиция съдържа потенциал, потенциала на истината, вместо да се перчиш, а вътрешно да умираш от страх, че ако някой те тръкне, отдолу ще лъсне колко малък и уплашен си.

Познато нали?

Сп. MAX, 2011