1698 S
Описание на проекта: „Как не ви е срам!“
Концепт: Виргиния Захариева
В рамките на изложбата „Асабмлея на срама“ в галерия Доза, декември 2023
Всеки от нас дълбоко в себе си знае кое е неговото истинско богатство. Напрежението възниква между това, което знаем, че носим, и погледа на другите към нас.
Под всеки срам всъщност стои силен копнеж същността ни – сексуалност, автентичност, таланти да бъдат разбрани и приети такива, каквито са и страх, че съкровеното ни може да бъде отхвърлено, подиграно или поругано. Срамът е територия на съществуващото, такова каквото е и челния сблъсък със забрани или интерпретации в нас и извън нас.
Текстът е напечатан на розов фон, върху акварелна хартия, поставен в барокова златна рамка. Така той стои като отделно произведение, редом с останалите в изложбата и провокира размисъл по темата Срам. Под творбата са разпилени картички с отрицания, които се опитваме да прикрием с действия – аз съм фалшив артист, бог, терапевт, майка, бъркам си в носа, посредствена съм… хората пълзят по земята под розовия текст и си избират разноцветните картички 7х7 с отпечатано логото virinianotes отзад.
Текстът отива отвъд тезата, че срамът е нещо, което крием, нещо което не сме. Точно обратното срамът покрива огромното богатство на всеки индивид, той узаконява отсъствието на доверие в правото да бъдеш, да се проявиш. Срамът очертава днешния свят като отесняло, агресивно място, в което има все по-малко място за уникалността на всеки човек.
„Не бивай лицеприятен против душата си и не се срамувай за своя вреда“. – Библията /Книга премъдрост на Исуса син Сирахов 4 Библията/
Затова и поантата на текста достъпва невинността като надежда.
И подсказва първата задача на всеки да поеме отговорност за същността си:
Това съм аз. И това съм аз.
Инсталация за огледала и хора 2006 година в галерия Ирида. Милостта на малките огледала в Капитал
Плодове, зеленчуци и инструменти, 28.01-28.02
Концепт: Виргиния Захариева
В рамките на изложбата „Асабмлея на срама“ в галерия Доза, декември 2023
Всеки от нас дълбоко в себе си знае кое е неговото истинско богатство. Напрежението възниква между това, което знаем, че носим, и погледа на другите към нас.
Под всеки срам всъщност стои силен копнеж същността ни – сексуалност, автентичност, таланти да бъдат разбрани и приети такива, каквито са и страх, че съкровеното ни може да бъде отхвърлено, подиграно или поругано. Срамът е територия на съществуващото, такова каквото е и челния сблъсък със забрани или интерпретации в нас и извън нас.
Текстът е напечатан на розов фон, върху акварелна хартия, поставен в барокова златна рамка. Така той стои като отделно произведение, редом с останалите в изложбата и провокира размисъл по темата Срам. Под творбата са разпилени картички с отрицания, които се опитваме да прикрием с действия – аз съм фалшив артист, бог, терапевт, майка, бъркам си в носа, посредствена съм… хората пълзят по земята под розовия текст и си избират разноцветните картички 7х7 с отпечатано логото virinianotes отзад.
Текстът отива отвъд тезата, че срамът е нещо, което крием, нещо което не сме. Точно обратното срамът покрива огромното богатство на всеки индивид, той узаконява отсъствието на доверие в правото да бъдеш, да се проявиш. Срамът очертава днешния свят като отесняло, агресивно място, в което има все по-малко място за уникалността на всеки човек.
„Не бивай лицеприятен против душата си и не се срамувай за своя вреда“. – Библията /Книга премъдрост на Исуса син Сирахов 4 Библията/
Затова и поантата на текста достъпва невинността като надежда.
И подсказва първата задача на всеки да поеме отговорност за същността си:
Това съм аз. И това съм аз.
КАК НЕ ВИ Е СРАМ?
- • Срамът е емоция.
- • Срамът следва да бъде зачетен в правото си да съществува.
- • Срамът е силно желание да се споделиш със света и страх, че няма да бъдеш разбран и ще те отхвърлят.
- • Срамът е ластик, изпънат до крайност – ти никога не пърдиш, ти си перфектен.
- • Срамът капсулира.
- • Срамът е енергия, набутана навътре.
- • Срамът е задължение за величие, засилено към критична среда.
- • Засраменият е зачервен: Гняв, пот и стиснати зъби.
- • Срамът е желание земята да се отвори сега.
- • В срама има поругаващ и поруган.
- • Срамът е развалени яйца, прогнили домати, катран и пера.
- • Срамът е свиване.
- • Срамът е самонараняване.
- • Срамът живее в горната част на гърба. Характерна извивка, която брани уязвимата самонадеяност.
- • Срамът абортира опита.
- • Засраменият живее в ъгъла.
- • Срамът е самота.
- • Срамът е Его с обратен знак.
- • Срамът възпрепятства творческия процес.
- • Срамът е смокиново листо.
- • Срамът е камуфлаж.
- • Срамът е лоялност към тези, които са ни вкарали забрани, заедно с млякото.
- • Срамът е удоволствие, хванато като неправилно.
- • Срамът е разстоянието от потънала твоя същност и нейното мета проявление.
- • Срамът е битка с нещо, което също иска да се покаже.
- • Срамът е излагане.
- • Срамът се уталожва със смелост.
- • Срамът от родния език, когато служи на лъжата.
- • Срамът е отчуждение от името ти, когато си забравил кой си.
- • Срамът от хората, на вратата за отвеждане към самолета за София.
- • Срамът от чуждия срам е работа на огледалните неврони.
- • Срамът има нужда от въпроса: „Това вярно ли е?“
- • Срамът е срамота.
- • Обратното на срама е невинността.
Инсталация за огледала и хора 2006 година в галерия Ирида. Милостта на малките огледала в Капитал
Плодове, зеленчуци и инструменти, 28.01-28.02