NEWSLETTER 2: Втора Нота – Ре

март 1, 2022март 2, 2022 by Virginia Zaharieva

*|MC:SUBJECT|*

ВТОРА НОТА – РЕ

СВЕТОВЕ

Бъг в Опорно двигателната система. В опората.
Произвела съм съм си допълнителна вътрешна опора.
Казват – трябва да се движиш, но прави по малко, внимателно, щадящо.
Започни от 1000 крачки, пробвай с колело във фитнеса без съпротивление, просто
върти само педалите…
Какво става ако съм свикнала да ми е трудно, да има съпротива на материала, да правя
до ръба, до отвъд на колкото мога, да има усилие, преодоляване…
Какво става? Дупка.
Не знам какво е да е по-малко. Познавам езика на повече, на ОЩЕ.
Смисълът се губи в пясъците на тази пред-писана по-сред-ственост.
Като не може повече няма да правя нищо!
Нищо обаче не е нищо. Нищо е глътнати върхове, които бодат навътре.
Защо? Защото малко е близко до нямам. Не съм достатъчно добра.
Една приятелка ме пита, а може ли в малкото и във внимателното по малко също да
зърнем любов?
Формулата на ОЩЕ рисува величави платна.
Нюансите искат време и мярка. За мярката иде реч.
Темпото е живот. Да намеря смисъл в различното темпо е моя връх за изкачване днес.
Прозъртат неясни обекти: Постоянство. Вярност.
Каквото и да ти се случва аз съм тук за теб.
Мога ли да присъствам, да не се изоставям?
Търпение към някой, който прохожда.
Как се интегрира крайното с малкото?
Примерно – позволяват ми да само плувам – и то кроул и гръб!!! и да карам колело.
Февруари.
Ми добре тогава ще ида на остров само с колела и море.
Обикновено Сейшели ми е звучало като някъде там в рая.
Едни приятели тръгват и аз се мятам. Не знам къде се намират, не съм ги мечтала дори.
Сейшели звучи екзотично. Ограничението може да изхвърли далеч.
Интересното е, че представата ми е по гръмовна от това, което виждам в реалността.
След първия потрес от красотата на тропиците моментално се свиква.

Все пак от Африка сме тръгнали всички и някой в мен скоро престава да се потриса.
Нося се из топлия въздух, из топлото море всичко 29 градуса.
Остров Ла Диг е малък за 40 мин се обикаля с колело.

Няма коли. Има къщички, градини, местни бавни и грациозни хора, има музика, риба
плодове и никаква нужда от набавяне на дрехи, подслон и храна.

Там наистина идва изненадата – ако съм свикнала вече с красотата на заобиколената с
море суша, то във водата ме очаква паралелен свят, от който дъха ми наистина спира.
Десет дни по-късно се връщам от Рая. Лежа на дивана. Филми и семки цял ден.
Как се напуска така лесно топлата паст на океана.
Гледам снимки, изплуват картини една след друга.
Вечеряме до пристанището в Ла Диг.
Внезапно оживление.
Огромен ръждив бик се хвърля върху човек.

Човекът побягва и пада върху други уплашени хора.
Бикът замръзва точно преди да достигне падналия. Тялото му иска да продължи
напред, но нещо рязко го дръпва. Бикът отстъпва назад и пак се хвръля, но на същото
място тялото му се разтриса във въздуха и пада.
Човекът се изправя.
Бикът е вързан за ниско обло желязо, с въже прекарано през носа му.
Бикът упорства. Човекът изчезва и се връща след малко с клони и листа в ръцете и
прави опит да му ги подаде, но бикът отново се засилва и пак се сгромолясва, възпрян
от въжето. Вързан е ниско. Вратът му е наведен.
-Защо е това – питам сервитьора.
-Някой идиот го е вързал там, сигурно утре ще го карат с кораб при неговия
купувач…който ще си направи чудни… – и тук сервитьорът с усмивка прави плавни
диагонални движения с ръка -… пържоли. Хубави пържоли…
Гледаме как животното все се опитва и опитва да иде напред и как въжето го връща.
Някакво тежко чувство за обреченост, за неизбежност. Разбрал е участта си.
Но това е жестоко – казвам – какво може да се направи?
Нищо, утре в 4 ще дойде каргото и ще го качат- отвръща сервитьорът и като вижда
унилите ни лица добавя – Собственикът му го е хранил, поил, извеждал на паша,
грижил се е за него и сега иска да си вземе парите… а пък купувачът ще е щастлив да
има добро месо. Толкова е просто.
След това обяснение сервитьорът опакова възмущението и потреса ни и ги отнася
заедно с празните чинии от масата.
Първи март. Опитвам се да си представя лицата ви, къде четете това писмо, къде сте
хванали телефоните си, какво си мислите. Нетърпеливи ли сте в този текст?
Усещам нещо бълбука в корема ми, докато пиша тези думи.
Уча се на езика на достатъчното, на по малко, на едно след другото.
Един ден започва.
Какво ще е лицето му днес?
Телефонът звъни – Видя ли какво става – Какво?….
ВОЙНА.
Днес е ВОЙНА.
Русия навлезе в Украйна, за да „освобождава“.
Гледам силните решителни тела на украинските мъже въоръжени.
Гледам жените им побрали всичко в един куфар с дете на ръце напускат града. Колони
от коли към границата с Полша.
Гледам хората, които ги срещат на границата, за да ги приютят, нахранят.
Плача.
Тялото ми и душата ми мъчително се опитват да влязат в тази ситуация:
ВЕДНАГА СЕ СЪБЕРИ в една раница и напусни живота си до сега.
Седя в едно мазе и не знам ще има ли град, когато излеза…
Страх, несигурност…съпротива, безпомощност. Тишина.
Войната оголва от света и прави видими само хората стаени до мен в бомбо
убежището. Това е реалността. Сега това са моите хора.
Войната свързва и разделя.
Така неопитно се опитвам да вляза в усещанията на украинците.

После информации поднесени със задоволство за много жертви от руска страна.
Млади момчета тръгнали на учение, така съм им казали.
А майките, на тях какво им казват.
Езикът на чувалите.
Влизам в Телеграм. Гледам ранени, пленени, унизени, отчаяни, в болка в кръв…
Гледам восъчното лице на Путин.
Тази война е война на цивилизации.
Не съм живяла в Русия. Бях там за седмица, но много болезнено усетих – медиите
помпат русите с мания за имперско величие и в същото време все им напомнят, че са
жертви на надвисваща, огромна заплаха от запада.
И затова Путин не дава на Украйна да се откъсне от империята му и да прави свои
избори, защото това ще компрометира цялата му политика на феодализъм.
Не, Путин не е луд.
Уплашен е от контрастите, които ще се получат ако Украйна избере Европа. Че тези
контрасти ще очертаят истината за това, което причинява от години на народа си:
Руснаците имат отопление и достатъчно евтина храна. Нямат достъп до блага, достъп
до истина и право на свободна воля – инакомислещите са в затвора.
Путин не приема, че е време да изчезне в аналите на историята, заедно с всички, които
споделят политиката му.
2000 – та година бях в Русия. Текста от това пътуване се казва „Руска баня“ и е писан
преди да се създаде Европейския съюз. Нищо не се е променило. Вижте

После този текст стана част от книгата ми 9 зайци /2008/.

Скъпи мои пазете се,
Силно се надявам, когато получите следващото писмо на 1 април войната да е
приключила и тези момчета да са се върнали по домовете си и пак да ухае на пирог, на
топъл пирог.

Препоръки:
Гледайте филмитe: Най-красивото момче на света, Изчезването на моята майка и
филма за Марина Абрамович от фестивала Master of art има ги онлайн в Nettera tv+
Три великолепни документални ленти посветени на автентичността, кризата на
идентичността и красотата на приемането.
Предстоящи събития:
За Края… и Началото
От 17- 20 март

7 бавни дни за среща със себе си
18-24 юни

Каня ви в този процес, за да празнуваме живота високо в Рила и в подножието й в
топлите извори, за да си дадем: движение, радост, приемане, топлина, внимание, добри
думи и бавност. За да разберем и лекуваме заровените в нас липси.

Copyright © VirginiaNotes 2022, All rights reserved.

Our mailing address is:
virginianotes@mail.bg

Want to change how you receive these emails?
You can update your preferences or unsubscribe from this list.

Етюди за една ръка

9 зайци

Милостта на малките огледала

Virginii

АЗ ЩЕ ТЕ ИЗЛЕКУВАМ, КАЗА МЕЧО

Тефтер с дупка