Това е бележник с дупка, от която свети въпрос. Това е инструмент за фокусиране и себе регулиране. Това е бележник, който съчетава психология и дзен.

За кого е предназначен този бележник?

За тези , които обичат да творят. За тези, които търсят своята автентичност. За тези, които искат да са автори.

За да може въпросът да е непрекъснато на разположение и да не се налага да го преписваме от страница в страница.

Дупката с въпрос връща постоянно пишещия към него самия. Служи на този, които иска да формулира Своя Важен Въпрос. Без посредници.

Дупката с въпрос е котва в бурното море на ежедневието. Удържа постоянство и посока във врявата от информация.

Дупката е израз на вертикалното, духовното време, в което пространство, време  и самия пишещ съвпадат.  Тя пронизва  хоризонталността на страниците – живеенето в материалното време.

Дупката носи усещане за празнота в будисткия смисъл на думата – празнота пълна с чара на непроявеното.

Въпросът провокира чувство за реалност, за присъствие тук и сега.

Въпросът е приятел. Да не си сам, докато пишеш.

Въпросът е по-широк от твърдението и атакува втвърдените схващания.

Стоенето с въпрос разпитва образа ни от света на външното и бели роли и ситуации, към които се привързваме. Работи за от-привързването. Води към ядрото, което ни свързва с нещо много по-голямо.

Този бележник е инструмент за взимане на дистанция от буквалността на ежедневното. Въпросът съдържа енергия. Той пробива страниците и  разпитва живота.

Постоянното присъствие на въпрос или твърдение дава добавена стойност на написаното.

Въпросът изтощава бърборенето, изтощава рационалните отговори и прониква в интуицията и подсъзнанието. Да пишеш до въпрос е да се разлистваш навътре. Да си честен.

А може и да не разваляш въпроса с отговор.

Отговорите се изморяват.

Въпросите също.

По страниците на бележника се разлива пяната на дните. Преживяванията, тайните, това, което вярваш, че си. Докато въпросът изчезне. И се появиш ТИ.

Отговорът си ТИ.

Дупката прорязва страниците на бележника от кора до кора. На дъното на дупката може да има въпрос, послание, снимка, рисунка, малък предмет, огледало или нищо.

Пишещият определя колко дълго ще стои с един въпрос като  сам да го напише  на лепящо се листче и да  залепи  с него дупката след една или повече коли. Ако има нужда да бъде съпътстван още от същия въпрос, премества листчето с въпроса след още няколко коли. Ако иска да  смени въпроса – залепя друго листче с друг въпрос по нататък в тефтера. Така използвания вече въпрос остава и служи за ориентир около какво  се е оформяло писането. А може да се пише едновременно върху няколко въпроса като се разпределят по страниците на тефтера и се засече дупката с няколко различни въпроси. Но като начало добре е да се започне с въпроса:  “Кой е вътре?”.

Как започна всичко?

Будизмът се предава от учител на ученик. Един от начините е чрез работа с коан. Тази практика е вдъхновила  процеса “Сатори”, известен още като “Who is in”. За първи път Сатори ми се случи с Ганга Кординг 2005 година. В продължение на седем дни тридесет и шест човека циклихме по десет часа дневно върху въпроса “Кой е вътре?”. В останалото време бяхме в тишина – работехме в градината, в кухнята, хранехме се, съзерцавахме река Дунава, медитирахме и наблюдавахме “Кой е вътре?”. Звънчето за събуждане пронизваше мрака в  четири часа сутрин и рошави още в съня си задавахме един на друг въпроса “Кой е въпре?”. На четвъртия ден наставничката смени въпроса ми с “Какво е любовта?”. Два дни деноношно се питах “Какво е любовта?” На третия ден преживях Сатори. Усещането беше за разпадане на видимия свят. Реки от любов и благодарност извираха от мен. Нямах граници. Бях безбрежно състояние, което обичаше. До това състояние се разширих, след като мозъка ми гръмна, абсолютно изтощен да отговаря първо на въпроса “Кой е вътре?”, а после  на въпроса “Какво е любовта?”. Благодарна съм на този процес и на Ганга Кординг, която ми е дала толкова много през всичките тези години.

Всъщност тефтерът с въпрос се появи като  начин да продължа въздействието на тази практика в ежедневието.

Пак по същото време от 2005 година срещнах моя индийски учител.

Освен тялото си, на практиките носех и своите въпроси:

– Все ме притиска усещането, че нямам време – събуждам се сутринта и веднага ме захапва в диафрагмата страха, че нямам време.

– Време за какво? – Ме пита учителя.

Оставам въпроса му да дълбае в мен. За какво наистина ми е време. За какво си давам времето? Какво правя? Искам да творя. Искам да рисувам. А не си оставям време. Правя други неща, давам времето си само да помагам на другите да осъществяват мисията си, а за мен не остава енергия, време и място. Помагането е станало по-важно от самата мен, от това, за което съм дошла на този свят.

“Време за какво?” – Време да създавам.

Така протичаха личните ни срещи – докато правех йога – споделях това, което ме вълнуваше. Учителят ми го връщаше под формата на въпрос. И аз оставах с тези въпроси. За да не ги забравя, почнах да си ги записвам.. Знаех, че въпросът е само повода да се фокусирам върху себе си, да съм по-осъзната. Благодаря ти, Учителю!

История на създаването  на тефтера с дупка:

Откакто се помня изписвам бележници. Маниак съм, ясно е: форма, хартия, обвивка, молив, виолетово мастило! Докосвам ги. Вдъхвам им живот. Тефтерите ми кротуват събрани в огромни кутии по десетилетие в кутия. Използвам страниците им за връщане  към мен като се загубя.

Така октомври 2009 година, докато летях в един самолет, циклех върху въпроса: “Кой е господарят?”. Отговарях страница след страница  и все преписвах въпроса да ми е пред очите. Горе над облаците ми хрумна, че вместо да преписвам въпроса мога да пробия дупка в тефтера и да го напиша на дъното. И започнах да дълбая дупки в тефтерите си като отговарям на въпроса от дупката или просто пиша това, което ме вълнува в момента.

ТЕФТЕРЪТ С ВЪПРОС КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА СЕБЕ РЕГУЛИРАНЕ В ТЕРАПЕВТИЧНАТА МИ ПРАКТИКА

Обикновено хората, които влизат в кабинета на психотерапевта са се изгубили – не знаят какво искат, забравили са кои са. За да се почне отнякъде е нужна снимка на това, което е. В процеса на работа излизат въпроси. Формулирането на важния за клиента въпрос е сърцевината на терапията.

“Кой съм аз?”, “Кой е вътре?”, “Какво е любовта?”, “Кой е господарят?”, “Какво ме отделя от спонтанността ми?”

Въпросът трябва да е достатъчно широк и позитивно формулиран.

Препоръчително е да не съдържа отрицание, освен ако не се налага целенасочено да се работи над област, която не върви. Примерно: “Защо отлагам?”, води до “Какво ми пречи да действам?” което може да се трансформира в: “Какъв съм, когато съм смел?” или “Какъв съм, когато действам?” и можем да продължим воденето на дневника около твърдението– “Аз правя!”, или като въпрос: “Какво ново правя?”.

Друг пример: Ако се питаме “Защо все нямам пари?” или “Какъв съм, когато нямам пари?” после можем да продължим с “За какво харча?” или “Какъв съм, когато имам пари?”, а после около твърдението “Съдържам” или “Какво е изобилие?”. Също може да се пише около твърдението: “Богат съм с…” или “Имам достатъчно.”

Да “остане” с въпроса, означава клиентът да го задава често сам на себе си между сесиите. Тоест да присвои ролята на терапевт на самия себе си, докато отговорът го намери.

Така тефтерът с въпрос се оказва прекрасен инструмент за себе регулиране:

Заобикаля съпротивите и защитите на клиента.

Привлича го на страната на съвместната ни работа.

Осигурява ценни наблюдения.

Съпътства елегантно психотерапията.

А също може да бележи края на психотерапията.

Поражда пораснало АЗ, което не се нуждае толкова от външно внимание, тъй като вече щедро си дава своето собствено. Преди отново да насочи вниманието си към света.

Рано или късно въпросът бива забравен. Остава освеженото чувство за център. Защото не въпросът и не отговорите са важни. Важното е, че е възстановена способността за  разговор със себе си: И с Великия и с Нищожния.

Този тефтер има дупка, която пронизва всички страници. Дупката е с диаметър 30 мм. Тя осигурява 3D измерението на тефтера. Дупката пронизва хоризонталността на страниците – живеенето в материалното време и подсеща за вертикалното – духовното измерение. Впрочем забелязах, че наличието на дупка в листа, ме кара да пестя мястото за писане, а рисунките непременно я включват.

Концептуален продукт Това е тефтер от серията предмети, които будят. Инструмент за себерегулиране и фокус.

Заглавие: Тефтер с дупка с въпрос „Кой е вътре?“ / “Who is in?”

• вертикален формат А5, 14,8х 21 см.
• обемна хартия – крими, 80 гр.
• 140 страници
• твърди корици, мокава 2мм.,
• шиене на книжното тяло чрез спирала
• цялото книжно тяло (с изключение на кориците) е пробито в средата с дупка, радиусът на която е 3 см.
• В тялото на тефтера има само 4 печатни текстови страници, двуезично адаптирани на български и английски език:
  • Теоретична концепция
  • Авторско каре
  • Поетичен концептуален текст
  • Възможни въпроси и твърдения, намират се на последните две страници в тефтера