Здравейте уважаеми получатели на тази първа нота от www.virginianotes.com Както се вижда от наименованието на сайта намерението ми е да ви отправям различни nota bene, да интонирам, да пея, да търсим заедно нотите в уханието на…, да посочвам, да подчертавам, да откроявам това, което ми се струва важно, да внимаваме заедно в това което Е. Реших да се предизвикам и да направя 11 такива писма през 2022.
Щом четете това писмо значи сте попаднали в мейл листата ми. Ще получавате по едно такова писмо всяко първо число от месеца.
По-долу имате опция да се отпишете веднага. Сега да си представим, че съм на брега на самотен остров и търся някого, с когото да споделя как се чувствам, какво съм забелязала и непременно да искам да предам нататък. Не знам до каква степен това се покрива с News letter. Опазила съм се от писането на блог. Писах книги, за да се изразявам. Отнема време.
За по-напряко се облегнах на мрежите и се превърнах във воайор, в наблюдател и пасивен консуматор или в най-добрия случай посочвач, с изпържен мозък.
Спрях да създавам, да мисля, да провокирам, да пораждам.
Липсва ми писането. Липсва ми писането на писма. Липсва ми да ви ги пращам. Липсвате ми като получатели. Затова реших да се върна към по-ретро формата на мейла. Почистете си пощенските кутии от реклами и заспали котки.
Веднъж си отворих пощенската си кутия и отвътре изскочи котка…
24 години наред правих предавания по радиото – националното и РФИ, в които споделях своя вкус и го адресирах към съмишленици, с които да съ-преживеем поредното откритие – изложба, концерт, човек. Обожавам радиото – тишината нощем, сама пред микрофона, чувам гласа си в слушалките, отсреща зад стъклото в кабината е само тонрежисьора и знам, че това, което разказвам достига хората в домовете им , в колите им , в леглата им, в градините им. Някаква форма на споделено търсене на смисъл, търсене на уникалното в човека и общото помежду ни, търсене на неизвестното. И музика, звуци, интонация… Днес понякога споделям подобни трепети с хората, с които работя в кабинета си.
Извън рамката на проблемите колко още има за преживяване… Затова ми се прииска да пиша за всичко, което ми дойде на ум, пък ваш е изборът да четете това или не. Формата на този News letter ще бъде кратки хрумвания и наблюдения, стихове, съобщения за важни според мен събития, книги, филми, информация за каузи или обяви за процеси и обекти, които възнамерявам да правя.
Нуждая се от вашето все-о-слушание. Тези дни ми се върти един въпрос: В какво да се изразя. Имам толкова много. Каква да е формата, която най-пълно да ме обхване в този етап от живота ми. Липсва ми да ставам и да лягам с някаква посока, да горя със страст в нея.
Въпросът дълбае: Какво най-пълно би ме изразило, каква е тази дейност, кауза, сътворяване, почистване, учене, приключване…Спомням си такива периоди в живота ми. Сега постигнатото се е втвърдило в рутина и задушава. Изглежда като че всичко е приключило. Че нищо няма смисъл.
Е, вмята учителя, не можеш да очакваш да си зърно, когато си вече пораснало дърво.
Как живее порасналото дърво
Вслушва се в хрущенето на дървоядите
Проникнали дълбоко в снагата му
Пръстените отброяват което е било
Сега е тук дървото със
Вятър в клоните
Добри за още врява и гнезда
С жегата със
Летния порой
Със свраки нарцистични
Накацали по върховете
Със гъдела на мравките и със
Ленивата походка на секача
Със допира на острието и
Лекотата на пликчето с обяда
Хляб и сирене и
Лютеница Как живеят дърветата като пораснат
Някои със болката
Други
Започват отначало със филизите
Наболи покрай тях
Нямам отговор
Гледам
Търся
И Чета: Как Урсула Легуин чете Лао Дзъ и го сравнявам с превода на Крум Ацев, моя първи учител в източното, на който вярвам. Нейния прочит е практичен и някак служи по-директно, но Крум Ацев ми е по-близък до загадъчността и свободата на Лао Дзъ. Налага се да ги чета заедно. Говоря си с двама преводачи и Лао Дзъ – чудна компания. 
Книгата „Котката и градът“ е написана от човек живял дълго в Токио. Този град не би могъл да бъде разбран без котешкия дух. Своенравен, свободен, жизнен и абсолютно неразгадаем… не съм я дочела…ще. 
Прочетох режисьорската книга „Младост“ на Сорентино. Великолепен текст. За остаряването, идентификациите като стени и красотата, която все пак спасява… 
След изложбата на Бешков на „Шипка“ 6 дишам сложния му необикновен дух, уменията му да пише, рисува, общуването му с Бога…Думи за него от другите талантливи негови съвременници. Задушавам се в тунелите на агентурата, доносите за изписани по негов адрес. Не им е било лесно на различните в социализма. И все пак какви колоси…Сдобивам се с надежда. 
СЪБИТИЯ: Съвсем скоро през март 17-20 предстои резидентна група „За краят..и за началото“ в Долна Баня, която ще водя заедно с Елица Великова. Тази група е за всички, които искат да изживеят пълноценно своя автентичен, единствен живот в това тяло. Това, което ни пречи да живеем в ТОТАЛНОСТ са нашите страхове. Поради точно тях ние правим компромиси, вкопчваме се в миналото – в тесните си вярвания и спомени, или тичаме напред в бъдещето – чрез нашите желания и мечти. Как да живеем със спокойната увереност, че сме просто част от кръговрата на живота? В това 4 дневно пътешествие ще преживяваме по различни начини този кръговрат, парадокса на символичната и буквална смърт с разбирането, че животът и смъртта се случват всяка минута, а Краят… е и начало. Това ще е група за:
За още подробности и записване тук: https://www.virginianotes.com/bg/за-края-и-началото/ Моля направете заявките си за участие най-късно до 5 март 2022, за да можем да резервираме стаите. Бъдете здрави и до първи март. Ваша Виргиния Захариева www.virginianotes.com
| 