|
Един месец Война и Мир.
Смисълът за правене на каквото и да е потъна.
Лежа и нямам сили да мръдна.
Няма никой в мен.
Всичко изведнъж е трудно.
Познато.
Изследвам го.
Първо се идентифицирам с това състояние.
Съвършено безсмислена.
Давам пространство един ден.
Настига ме филм на Бергман Face to Face, правен в разгара на студената война 1976.
Награда за най-добра актриса и най-добър режисьор за чуждоезичен филм в Америка.
Лив Улман е психиатърка с проблемно детство, което е връща и връща. То е ресурс за разбирането на патологията, с която тя работи. Светът навън е плашещ, студен и нечовешки. И всъщност тази жена няма вариант освен да обитава и живее себе си в психиатрията с нейните пациенти.
Природата.
Вървя към Бистришкия манастир и се сещам, кризата на смисъла може да е просто умора. Преяла съм с новини, с проблеми, с новини за смърт и разрушения.
Падне ли ми енергията правя тежки заключения за себе си и живота изобщо.
Отдръпвам се малко и чакам да се възстанови пламъка.
Ходя в планината ден след ден.
Слънцето топи и снеговете в мен.
Силата се връща.
Енергията търси начини да се изрази.
Започвам да оправям дома си, задачите си една по една.
Започвам да го правя смирено до войната в съседство.
Помагам на новите си съседи две украински майки с три деца. Давам им интернет.
Децата имат таблети. Продължават да учат – учителката им преподава от Украйна от време на време се чуват сирени. Тя казва: Прекъсвам, за малко слиза в бомбоубежището и след това урокът продължава.
Раздавам жито за помен – една година от смъртта на баща ми и украинките ми отвръщат „Царство му небесно“. Става ми родно, мило как съм я забравила тази фраза?
И песните им са като на нашите Бистришки баби.
Отивам на митинг.
Облечена като украинско знаме.
За малко виждам хора, чийто текстове чета с уважение.
Дишаме заедно на площад Независимост.
В новините вечерта ни отразяват като стотици.
А сме хиляди.
От 15 години Путин сънува своята империя възстановена в предишните й граници. Опитвам се да разбера този феномен. Гледам серия от интервюта с Путин, правени от Оливър Стоун 2017 година.
Но нали и държавите, придобили своята независимост от Съветския съюз трябва също да искат това?
А искат ли младите хора в Русия да са изолирани отново от света?
Получавам мейли и постове от познати, които боготворят Путин. Познавам и насилника и жертвата в тях и не се учудвам изобщо от стокхолмския им синдром. Блокирам ги. После чак се сещам да ги питам защо сте избрали да живеете в Америка, в Европа и в България?
Защо не мечтаете да живеете в Русия?
Всичко това ми прилича на много дебел човек, който гневно чупи огледалото…
Когато такава чудовищна война се случва, когато хора се избиват, нашата същност е поставена на изпитание. Разцепването е повсеместно. В България сме се раз- троили.
Някой вадят най-неочаквано за околните чудовищни сенки от мазето си.
Като ги блокирам какво променям?
ЕДНО СМЕ.
Байдън казва в Полша:
“For Сhrist’s Sake, Putin cannot remain in power!”
Към кого е това обръщение?
Ще стигне ли то до Русия, която e информационно изолирана?
Знае ли Байдън колко много могат да търпят руснаците?
Какво се случва, когато нямаш право на мнение, на истина, на изразяване, на действие?
Какво се случва, когато само за споменаването на думата война получаваш 15 години затвор?
Тази енергия отива за страх. Обръща се навътре.
Отива за успиване.
За пиянство.
Може ли някой толкова отчужден от себе си да чуе?
Как ще чуят?
Искат ли да чуят?
Хайде отначало.
Отново борба за правото на информация.
Отново излъчване на руски безплатно Free Europe, BBC, The Voice of America – тайно. Започват заглушавания и забрани.
Дали шейсетгодишните руснаци пазят по някое старо радио, около което в мазето да се събират?
Дядо ми си беше блиндирал тройна врата, за да може да слуша BBC на тавана.
Ехоо кой век сме?
Начало на нова студена война.
Нима ще се случи два пъти в моя живот?
Човечеството отново се превъоръжава.
Само че планетата ни загива.
Ох, уплътнението на тенджерата под налягане.
Приготвила съм си папка с нотариални актове, малко пари, топли ботуши, дрехи в колата. Вода и храна в мазето. И спален чувал.
Обаждам се на стара приятелка, с която някога сме се скарали.
Нищо не тая вече. Радвам се да чуя гласа й.
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ
Напомням ви за две предстоящи терапевтични групи.
18-24 юни 2022
Група за връщане към себе си и центриране в тези тревожни времена. Първите дни сме на Белмекен където има само вода и небе и после сме в Долна Баня, хотел “Никол”, със собствен топъл минерален извор.
Каня ви в този процес да изчистим сетивата си, да стопим границата между тяло, душа и природа, за да върнем усещането за детето всебе си.
13-18 септевмри 2022
Група за центриране и свързване с ядрото в нас.
Този уъркшоп работи за нашата осъзнатост и директното преживяване на това, което сме – тук и сега. Съчетаваме активни медитативни практики, процеса „Кой е вътре?“ и калиграфска техника на изразяване. Пресъздаваме с четка и туш усещането за това, което е в нас в момента. Морето през септември!
Скъпи мои,
Знам, че третата нота прелива от въпроси. Такова е времето. Бъдете будни. Търсете, съмнявайте се, чувствайте, мислете.
Грижете се за себе си, дръжте центъра си повече от всякога.
Пожелавам ви мир, за да можем спокойно да се развиваме в радост, здраве, труд и любов!
Ваша
Виргиния Захариева
|
|
| |
|
